Who were the Thracians?

The problem of the Thracians: a new hypothesis The reconstruction of the prehistoric context in which the Thracians slowly emerge has been attempted several times, and lastly by Hoddinott (1981), but in my opinion without noticeable novelties. Even the most recent discoveries, in fact, confirm what we alread know: the Thracian power is just one of the many manifestations of the new stratified societies and of the new elites of a military and superegional type which characterize Chalcolithic and Bronze, and the formation of which was triggered by the incursions of the kurgan groups and their successors, coming from the Asiatic steppes. In the new
PCT vision, this twofold, but in itself meager result produces the following commentary: (A) we must keep in consideration that the immediate neighbors of the Thracians ancestors – whoever they were – were these intrusive kurgan groups; and (B) in the light of the equation of the kurgan people with the Turkic group, the existence of the Turkic Thrace of historical times, the Turkic original character of the Bulgarians, and the so many aspects of the close relationship bwetween Anatolia, the Agean Sea and the Balkans become much more relevant than we have suspected until now (see chapter III of Alinei 2000). A single example: the typical shape of the sica, the national weapon of the Thracians (a knife with a curved blade and a sharp point, similar to a zanna di cinghiale (cp. Plinius H.N. XII 1: “apri dentium sicas”, and see the illustration in Rich 1869), used by Thracian gladiators in Rome, is typical of centro-Asiatic metallurgy.
Another commentary is triggered by Hoddinott’s conclusion, which identifies the earliest sure manifestation of the Thracians in the Bronze Age Carpatian culture of Otomani-Wietenberg (in Transylvania, Hungary, Eastern Slovakia). According to the most recent research, this culture represents a continuation of the Baden and Vučedol cultures, and through the latter, is connected to the steppe cultures (see above and cp. for example DP s.v. Vučedol). In the light of the preceding remarks, then, on one hand we could conclude that also Thracians underwent the same Turkic influences as most other Southern Slavic languages; on the other – as both Baden and Vučedol in the framework of the PCT can be read as Slavophone cultures, we could advance the hypothesis that the Thacianas were a Slavic group, which would have been subject to
stronger Turkic influences than the other Slavic languages, and eventually extinguished. A final remark: Herodotus, as is known, describes the Thracians as the most numerous people after the Indians. Mallory comments that it is a “sad irony” they “have left no modern descendant of their language” (Mallory 1989, 72). But is it really so? First of all, if it is hard to admit that a numerous people might completely extinguish, it is even less likely that this pre-existing people would have left no traces in the archaeological record. And since, as we have seen, the demographic explosion of the Slavs must be placed in Neolithic, we could then advance the hypothesis that Thracians was the name that Herodotus gave to the Slavs, owing to the fact the Thracians were one of the most powerful and representative elites of Slavic speaking Eastern Europe, seen with Herodotus’ inevitably colonialist eyes. In a first approximation, then, the
Thracians would appear to be a Southern Slavic geo-variational group, out of which came a Bronze age elite, first dominating then extinguished. This hypothesis could be further developed and refined in the light of the results of research on the Thracian language which, with the caution due to the scarcity of materials, can be so summarized: (1) Thracian is an IE satem language, like Baltic and Slavic; (2) as discovered by Trubačev (see above), Thracian place names show a surprising similarity with the Baltic ones; (3) in some cases, however, Thracian affinities seem stronger with Slavic: the Thr. place-name suffix -dizos e -diza, for example, to which the meaning of ‘fortress’ has been attributed on the basis of the comparison with Gr. teĩkhos ‘wall’ (IEW 244), has a much closer counterpart in the metathetic forms of OSl. ziždoã, zydati ‘to build’ zydŭ, zidŭ ‘wall’, than in the Baltic ones (also methatetic), meaning ‘to form’. And the vocalism of the Thr. river name Stry¤mōn and place name Stry¤mē seems closer to Pol.
strumień ‘brook’ and OSlav. struja ‘stream’ than to Latv stràume ‘stream’ (IEW 1003). The most plausible hypothesis would be then that Thracian was a conservative type of Slavic, still preserving Baltic features and spoken by a peripheral group of Southern Slavs, somehow parallel to the Northern peripheral Balts (following the geolinguistic well-known rule, according to which the center innovates, and the periphery preserves).

continuitas interdisciplinary

Some Bulgarians are begining to recognize this fact!

"Тракийски" глоси и думи реконструирани от ономастиката.

1. ак [ak], /1.- стр. 98/ - око.
2. ала [ala], /14./ - хала, вихър, поток.
3. ан [an], /1.- стр. 64/ - на , върху.
4. анг [ang], /14./ - крив, извит, онгъл, ъгъл.
5. асдуле [asdule], /1.- стр. 99/ - ездач, яздя
6. ас [aV], /1.- стр. 108/- аз.
7. бела [bela], /1.- стр. 99/ - бял.
8. бебру [bebru], /1.- стр. 99/ - бобър.
9. берг [berg(a)], /1.- стр. 99/ - планнина, бряг.
10. берса [bers(a)], /1.- стр. 99/ - бреза.
11. бистра [bistra-s], /1.- стр. 99/ - старобългарското "бъйстръ" - бърз
12. брате(p) [brate(r)], /1.- стр. 201/ - брат. Сравни и старобългарското "братръ".
13. бреда [breda-s], /1.- стр. 99/ - пасище, старобългарското "бред", диалектно "бръд".
14. брилон [brilon] - бръснар (старобългарската дума брит-бръсна).
15. бръза [bruza], /1.- стр. 99/ - бръза(остаряло), бърза.
16. бърд [burd], /18. - стр. 74/ - брод.
17. брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ - струнен инструмент - сравни брън, брънкам, дрън, дрънкам. И до нес се е запазило старото име на струнния инструмент тамбура - в южна България се нарича дрънкя! А този инструмент е известен и с другото си име - булгарина, булгария, булгаре!
18. ведъ [bedu], /1.- стр. 20/ - вода.
19. вер [ver], /18.- стр. 84/ - вря, извирам.
20. вис [bis=vis, is], /1.- стр. 99/ - старобългарското "вьсь" - село.
21. вриза [briza], /1.- стр. 103/ - ориз.
22. гин [gin], /18. - стр. 76/ - гине, чезне, разваля се.
23. дама [dama], /1.- стр. 100/ - дом.
24. дава, дева [deba], /1.- стр. 103/ - град - етимологична връзка с българското "двор" и "дувар".
25. деа, дева [dea, deba (b=v)], /1.- стр. 100/ - дева.
26. деен [dein(a)], /1.- стр. 100/ - деен.
27. дерз, дърз [derz, durz], /1.- стр. 100/ - смел, дързък.
28. диза [diz(a)], /1.- стр. 100/ - крепост - във връзка с българското "издигнат" - защитен; дига - преградно съоръжение.
29. ден [den], /1.- стр. 146, 143/ - ден
30. драб [drab(a)], /1.- стр. 100/ - течение на река - сравни българското "драпам" - движа се пълзешком.
31. дръвета [druveta], /1.- стр. 197/ - дърво, дървета.
32. дръме [drume, dryme], /1.- стр. 100/ - българското "дръма" - храсталак, шубрак.
33. еж [ЕziV], /1. - стр.217/ - еж, таралеж.
34. дун [dun(a)], /1.- стр. 100/ - височина, дюна.
35. жила [geil(a)], /1.- стр. 100/ - жила.
36. з- [z-], /1.- стр. 102/ - из, от.
37. зелка [Zelkia], /1. - стр.217/ - зеленчук, зелка.
38. зама [zama], /1.- стр. 102/ - старобългарското "самъ" - същи, еднакъв.
39. зер [zer], /1.- стр. 103/ - звер, звяр.
40. зет [zeta], /1.- стр. 103/ - сят, засят.
41. золта [zolt(a)], /1.- стр. 103/ - злато, жълт.
42. зъмъ [zymy], /1.- стр. 103/ - змей, змия.
43. ил(у) [ilu], /14./ - старобългарското "илъ".
44. кал [chalas], /18. - стр. 74/ - кал.
45. кара [kara], /1.- стр. 100/ - планина - старобългарското "гора". "Тракийското" име на планината Беласица е Белакр - преводимо на български - Бела гора, Бела планина.
46. катер [kater], /1.- стр. 254/ - катерица.
47. кентa [kenth(a)], /1.- стр. 101/ - чедо.
48. кер [kers(a)], /1.- стр. 101/ - чер, черен.
49. керасо [kerasoV], /1.- стр. 21/ - череша.
50. кетри [ketri], /1.- стр. 101/ - четри, четири.
51. кист [kist(a)] - /1.- стр. 101/ - чист.
52. коза [koza] - /42.- стр. 62/ - коза, козел.
53. колабър [kolabroV], /1.- стр. 103/ - обрядна песен в обряден танц с оръжие - сравни "колобър".
54. купсел [kupsel(a)], /1.- стр. 101/ - купче
55. лаз [lazi], /1.- стр. 101/ - лош.
56. ма [ma, me], /1.- стр. 101/ - мама, майка.
57. мер [mer], /1.- стр. 101/ - голям, велик - сравни "мера" - голяма земя, а също "прабългарските" имена Безмер, Маламир и т.н.
58. мъс [musas], /18.- стр. 78/ - мъх.
59. оста(с) [ostas], /18.- стр. 78/ - устие на река.
60. пайбе [paibes], /1.- стр. 101/ - бебе, рожба.
61. пи [pi], /1.- стр. 101/ - при.
62. прас [pras], /18.- стр. 80/ - пръскам.
63. пъра [pura], /18.- стр. 80/ - пъро (ст.бълг. - лимец). Опитът да се тълкува тази дума чрез новогръцкото "pyros" = "царевица" (царевицата е била позната на траките !?!?) e показателен до къде може да стигне в заслепението си науката!
64. раск [rask], /1.- стр. 101/ - рязък, пъргав, бърз.
65. сабади [sabadi], /1.- стр. 101/ - старобългарското "свободь" - свободен.
66. салта [salta], /1.- стр. 101/ - златен (залта - старобългарски).
67. светъл [suetul], /1.- стр. 102/ - светъл.
68. семeлe [semele], /1.- стр. 101/ - земя (земля - старобългарски).
69. стар [stara], /1.- стр. 102/ - стaр.
70. струме [stryme], /1.- стр. 102/ - течение - сравни българското "стреми се", "устремен".
71. стър [stur], /18.- стр. 82/ - стърна (ст.бълг.), страна, местност; сравни про-стор.
72. сунка [sunka], /18.- стр. 83/ - сок (слюнка).
73. талка [t(h)alka], /1.- стр. 102/ - тласка.
74. тарп [tarp(a)], /1.- стр. 102/ - трап.
75. тим- [tim-], /1.- стр. 250/ - тъмен, черен.
76. траус [traus], /18.- стр. 83/ - троша.
77. три - три.
78. търда [thurd(a)], /1.- стр. 102/ - държа.
79. уту, ътъ [utu], /1.- стр. 102/ - вода; сравни диалектната форма "ъдъ".
80. цев [seba], /1.- стр. 196/ - цев, растението бъз.

Антични "македонски" глоси - според много автори, античните "траки" и "македонци" са родствени народи. Това се доказва и от запазените "македонски" глоси в античността, които всъщност са български думи - ЧЕЛНИК, ВОЙНИК, ВОДИЦА и т.н. За съжаление запазените "македонски" думи са също много ограничен брой, както и "тракийските". Но наред с хиляди други доказателства, тези факти са достатъчно красноречиви, за да направим заключението, че днешните македонски българи са потомци на античното население на Македония.
ziezi trakite
indoeuro bizland glossary

The conclusion of an Bulgarian Scholar:

There are single parallels with other Indo-European languages as the Tokharian ri (A), riye (B) 'a town' and the Thracian -bria. The general conclusion about the nature of the Thracian language is:

The number of Thraco-Baltic (resp. Thraco-Balto-Slavic) parallels is impressive. Some isoglosses show Thracian was also related to German, on one hand, and to Indo-Iranian, on the other hand. Similar relations to "Pelasgian" (pre Greek) can be only supposed on the basis of phonetic similarities.

There are almost no Phrygian parallels with Thracian. Having in mind this as well as the number of phonetical differences between the two languages, it can be assumed that the common Thraco-Phrygian sound shifts (the so called Lautverschiebungen) are not of decisive importance. Summing up, it can be said that

in earlier times – probably in the III-th millennium BC, and before the realisation of the aforementioned sound shifts, – the Thracian language formed a close group with the Baltic (resp. Balto-Slavic), the Dacian and the "Pelasgian" languages. More distant were its relations with the other Indo-European languages, and especially with Greek, the Italic and Celtic languages, which exhibit only isolated phonetic similarities with Thracian; the Tokharian and the Hittite were also distant.